Всяка година по това време (август месец) прекарвам почивката си на едно и също място в Гърция. Обикновено оставаме около 7-8 дни, но тази година решихме да останем рекордните 10 дни. Първите няколко дни бях решил да си почина, без тренировки, без бягане. Тези които ме познават знаят, че обичам да бягам. Не на дълги разстояния, не бързо, но обичам бягането и винаги присъства в тренировките ми. Както всяка година и тази имах намерение да бягам по плажа сутрин, но преди да започна си дадох два дни почивка с приятни дрямки на плажа, четене на книга и разговори с приятели.

На третия ден направих първото си пробно бягане по плажа, 5 км за 39,25 минути. Не знам дали сте пробвали да бягате боси по пясъка…няма нищо общо с бягането с обувки по писта или твърда повърхност, а още по малко с бягането по пътека в зала. Усилието което изисква да се движиш по пясъка е значително повече от твърдата настилка. Част от пет километровия ми маршрут е по мокрия пясък, който е по-твърд и малко по-лесно се бяга по него, но пък е силно наклонен и това натоварва много глезените и прасците. Част от участъка е сух пясък, на него краката потъват повече и коства повече усилие, за да се запази темпото. Общо взето опитах са да се оправдая защо съм толкова бавен. 😅

Последва пак цял ден почивка и четене на книгата…Точно тя ме накара да си направя един експеримент. Мога ли да бягам по-добре. Мога ли да постигна по-добър резултат просто като положа повече усилия. Поставих си за цел всеки следващ ден да постигам малко по-добро време от предния ден. Да опитам да бъда по-добър от себе си всеки ден. На следващия ден не ми беше много трудно да го постигна, като се има предвид, че на първото бягане не се напъвах за резултат. Положих малко повече усилия и постигнах време 36 минути или с близо три минути и половина по-добро от предния ден. Това ме мотивира още повече, да продължа с експеримента си и да пробвам всеки следващ ден да постигам по-добър резултат. На третия ден от бягането положих още малко усилия и резултата падна до 34 мин.

До тук добре, но ми беше ясно че всеки следващ ден щеше да става все по-трудно ако искам да си подобря времето. За това започнах да разделям трасето на отсечки. Разделих го основно на отиване и на връщане. Аз тичах по 2,5 км в посока. Поставях си за цел да подобря със съвсем малко времето в едната посока и след това още толкова в обратната. Така ми изглеждаше по-постижимо. На четвъртия ден натиснах още малко темпото и постигнах 16 мин. на половината разстояние. Исках да задържа същото темпо на връщане, за да успея да си подобря времето с 2 мин от предния ден. Но на връщане ме посрещна силен насрещен вятър. Наложи се да положа доста повече усилия, за да успея да запазя темпото. Беше трудно бягане, но въпреки това аз знаех, ако положа още малко повече усилия ще постигна добър резултат. Успях да се върна за почти 17 мин., което беше колкото времето ми от предния ден и минута по-бавно от колкото ми се искаше, но все пак общия резултат на цялото трасе беше 33 минути, което е с една минута по-бързо от вчерашния ден. Успях да си постигна целта, да съм по-бърз от предния ден, макар и това да ми коства доста усилия.

На петия ден от бягането природните условия бяха в моя полза. Беше валяло дъжд цяла вечер и пясъка беше по-твърд от обикновено. Беше облачно и малко по-хладно. Казах си сега е момента да се раздам още малко, за да постигна по-добър резултат. Така и се получи, трасето беше по-приятно за бягане с по-отъпкания пясък. На връщане отново имаше насрещен вятър, но аз напъвах знаейки, че на междинката имах добро време и ако положа малко повече усилия ще успея да постигна добър резултат. В края на трасето тракера отчете 31 мин., това бе с две минути по-добро време от предния ден.

Бях доволен от себе си. Но бяганията започнаха да стават все по-трудни. Резултата ме мотивираше да искам да продължа. Но всяка сутрин ставаше все по-трудно да се мотивирам, за да започна. Като знаех какво ме очаква, колко усилия ще трябва да положа, за да постигна по-добре време, как ще дишам по време на бягането…идваше ми да се откажа. Но спортиста в мен ми казваше, че трябва да се справя с това, трябва да го преодолея и да продължа. Започнах да си разделям маршрута на още по-малки трасета, да си казвам до там ще го избягам на една скорост, след това ще натисна малко. Така ми се стори по-поносимо за мозъка, така си казах, че мога и по-добре.

Шести ден. Имах за цел да сваля под 30 минути. Стартирах ударно, напънах още в началото, за да компенсирам малко слабите стартове от предните дни, които използвах вместо загрявка. Казах си, за да подобря времето ще трябва да напъна още от самото начало. След 500 м дишах доста трудно, бях вдигнал доста пулса, но си повтарях след малко тялото ще влезне в работен ритъм и ще си нормализирам дишането и усилието няма да изглежда толкова непосилно. Така и стана, започнах да влизам в работен ритъм и успях дори да натисна още малко темпото. На половината разстояние тракера показа под 14 минути. Това ме мотивира да не се предавам, а да опитам да постигна целта си от 30 мин. Но…на връщане ме посрещна силен насрещен вятър. Толкова силен, че на моменти имах чувството, че тичам с парашут на гърба. Опитвах се да полагам все повече и повече усилия, за да не изостана с времето, но ми се струваше, дори че забавям крачката. На половината път на обратно в мен се прокрадна мисъл да се откажа…че днес не е деня за постижения, времето беше против мен…Но се сетих колко усилия съм положил до момента, и че ще отидат напразно. Казах си можеш още малко! Опитай! Напъни! Само още малко. Продължих да напъвам, да се опитвам да полагам повече усилия въпреки вятъра. В един момент ми се стори, че вятъра леко се премести по-нагоре, усещах го около главата си, но не усещах да ме спира толкова в тялото както преди малко. Това ме мотивира да напъна още малко. Най-доброто ми време за връщане до момента бе 17 мин. За да постигна целта си трябваше да го смъкна на 16 мин. Знаех, че трябва да ми е доста по-тежко от вчера, за да го постигна, за това напъвах колкото можех. Последните около 100 метра вятъра съвсем утихна, като усетих това напънах колкото можах, имах чувството че бягам на спринт (само чувство естествено 😅). Толкова много ми се искаше да закова хронометъра под 30 мин…Финиширах с резултат 14,21 за връщането или общо време от 28,21 мин. Най-доброто за момента с повече от две минути и половина по-добро от предния ден и с повече от 11 минути по-добро от първото ми бягане! Бяха изморен, но безкрайно доволен от постигнатото.

Съзнавам, че времената са ми слаби за активни спортисти. Повечето от моите състезатели биха постигнали доста по-добри времена. Но аз не се състезавам с тях. Аз се състезавам със себе си. Искам утре да съм малко по-добър от днешното ми аз. Ако го постигам всеки ден, мога да стигна до където си поискам.

А утре ли…утрешния ден все още предстои…Но аз вярвам, че все още не съм стигнал лимита на физическите си възможности. Че мога да постигна още по-добър резултат. На цената на повече положени усилия. Всичко е в главата ми. Не е до това колко мога. Ще зависи от това Колко силно го искам!

Дали успях да си подобря физическата форма за тези шест дни…не мисля. По-добрия резултат го отдавам на мотивацията ми и готовността да положа повече усилия, за да постигна заложената цел. Въпреки че всяко бягаше беше по-трудно от предното, аз бях готов да положа малко повече усилия, за да постигна по-добър резултат. Защото го исках… За експеримента ме мотивира книгата „Колко силно го искаш?“. Препоръчвам я на всички треньори и спортисти. Ето един откъс от нея:

„При реално състезание за издръжливост изтощението настъпва не когато тялото срещне някакъв неумолим физически предел, например пълно изчерпване на гликогена, а по-скоро когато спортистът изпита максималното ниво на усещано усилие, което е готов или способен да понесе. Непреодолими физически граници наистина съществуват, разбира се, но никой спортист не ги достига, защото винаги първо се озовава пред чисто психологическия предел на търпимостта си към усещаното усилие.“

„Каквото и да правите винаги ще имате резервен физически капацитет в края на всяко състезание или тест за време с продължителност над 30 секунди.“

Неща които аз като треньор се опитвам да предам на спортистите ми – всичко е в главата! Тялото винаги може още малко. Всичко е въпрос на мотивация и приоритети. Всичко опира до Колко силно го искаш! И готов ли си да положиш усилията, за да го постигнеш. Опитвайте се всеки ден да се състезавате със себе си! Опитвайте всеки ден да бъдете по-добри от вчерашното ви аз! Най-силният противник сте самите вие. Ако успеете да надвиете себе си всеки ден, никой не може да ви спре да станете шампиони!

Автор: Николай Драганов – главен треньор в TERES Gym & Fight Club, Пловдив